А защо не... ?

"Освен това безброй други неща са само на един клик растояние, затруднявайки фокусирането ни, и когато политиката или науката изглеждат твърде сложни, е изкушаващо да превключим към забавни котешки клипчета, клюки за зн аменитос ти или порно"* Напоследък повече чета, отколкото пиша. Имам толкова много за казване, а толкова малко желание да го кажа. Премислям стойността на всяка идея, която имам, на всяка истина, до която съм стигнала и ми се струва, че няма нужда да прибавям моя "шум" към какфонията, която цари повсеместно.   Всички търсим внимание, място под прожектора, където другите да ни се възхищават и хвалят за ненадминатия ни талант. Или пък да ни критикуват и хулят, да ни обиждат и сочат с пръст... Но да ни зачитат. Да ни видят.  Едва ли се надяваме да оставим забележима следа в живота на хората. То и затова повечето "съдържание" в днешно време е болкук - празни думи, писани от празни хора. Но това се търси днес. Това се цени. Това носи пари. Общоч

Напоследък все по-често срещам напъни в интернет пространството от т. нар. "инфлуенсъри" да блеснат с нещо. Някои стигат до там, че за тях не остава личен свят. Заради "лайка" излагат на показ най-интимните си моменти.  Заглавия като "Сутрешния ми ритуал"; "Какво ям за ден", "Как се къпя след фитнес", "Жена ми и новороденото ми бебе" или "Как да си чистите вкъщи, като мен"са все по-чести.  Абе, хора... Спрете се! Ненормално е. А тези, които са привлечени от такъв тип съдържание въобще не искам да ги коментирам. Воайори. Перковци някакви. Познавам човек, които плаща за да гледа как някаква китайка яде и мляска пред уеб камерата. И то не малка сума. Все едно, че се свърши безплатното порно на земята. Не го разбирам. И все повече ми се струва, че проблема се задълбочава. Предни мисли по въпроса.

 Търсили ли сте някога името си в Google? В повечето случай ще се покажат десетки хора, с които споделяте едно и също име. А ако случайно имате и по-известен адаш, то със сигурност едва ли ще можете да проследите своята on-line биография. Естествено го има и варианта, в който родителите ви са избрали не чак толкова разпространено име с което да ви нарекат, а в комбинация с изчанчената ви фамилия, то е един вид уникално. Примери за това са:  Райна Точева-Клопова,  Тодор Рошльов,  Славка Кочеткова,  Лиляна Кучкуделова и така нататък. Което от една страна е страхотно, но от друга не съвсем. Така де, всеки един от нас си е уникална личност и заслужава и името му да биде уникално. Но не и в свят, в който сме само на няколко клика от това да научим цялата автобиография на който и да е. Днес реших да се потърся в Google. Повечето от вас сигурно са се досетили, че името ми е от по-особените. Появиха се само около 10 страници с резултати за мен. Повечето на първите  3 страници мои

Седя и си мисля, дали наистина парите те правят щастлив. Мисля си и не мога да проумея. Сами по себе си парите са нищо - хартийки с портрети на отдавна измрял народ (изключае учебниците по история - те не ичзглеждат много ценени напоследък).. Защо тогава токлова хора са обсебени от тях? Никой нямаше да мисли за тях, ако човека не беше толкова жаден за власт, за незаслужени почести и ласкателства. Били нужни на икомониката. Е да, ама на мен икономика не ми трябва - нито се яде, нито се пие. Били правили живота по-лесен. Ама само за тези които ги имат... А за толкова много хора са причина за страдание. Шибани финикийци! Само като си помисля, че има хора, чието облекло струва повече от храната на някое семейство за цял месец. Странно, дали като вървят по улиците си мислят: "Хей, с лявата си обувка мога да платя за образованието на децата ти!"... Не искам да звуча, като някоя завистница, която мрази богатите. Не съм. Не харесвам системата. Глупава система.

Снимка Истински може да познаваш само себе си.

Снимка Бях на гости на родителите си през почивните дни и си дадох сметка колко много ми липсва всичко. Липсва ми родния град. Улиците му, хората. Липсва ми родния дом и онзи мирис на вкъщи. Аромат, който връща времето назад, връща безгрижието и младостта. (Само да вметна - не съм чак толкова стара, но понякога всеки се чувства стар.) Трудно е да осъзнаеш, че вече не можеш да тичаш при мама и татко за защита и утеха. Да се сгушиш в тях и да знаеш, че си защитен от всичко и че целия свят може да върви по

Мечта  е силно и непреодолимо желание, идеализирана цел и стремеж към щастие. На някои езици думата съвпада с тази за сън. Предполага се, че мечтите са присъщи предимно на младите хора. Такива хора са наречени мечтатели.

Докато обмислях този пост осъзнах, че всъщност заглавието трябва да е "Истинските радости", защото те всъщност не са малки, просто са често подминавани и недооценени в забързаното ни ежедневие. Неописуемото удоволствие да видиш радостта в очичките на дете, на което туку що си обещал да прочетеш приказка... Или да поиграеш с него... Онази тъга и признателност в очите на родители и прародители, когато просто наминеш да ги видиш... Чувството, когато се събудиш, а навън е прекрасен ден... Онзи трепен на сърцето, когато видиш, че любимия се обажда... За да си щастлив не се иска много, а за да донесеш някому щастие се иска още по-малко. Успешен и усмихнат ден на всички ви!

Това най-добре описва какво чувство ме е обзело напоследък...

Снимка Да, става въпрос за смяната на времето. И да, наясно съм, че за лятното часово време се е изговорило и изписало много. Няма да говоря за нарушаването на ритъма, нито за кофти ставането, или спестените от ток пари - не. Ще говоря за изгубения час, до който тази практика води.

От известно време се опитвам да си отговоря на въпроса, доколко е удачно да споделяме всичко в Интернет. Нямам предвид онези пиратски истории , а всички автобиографии, придружени с обилно количество снимки, къде прилични, къде долнопробна еротика.

Картинка Запъхтяха и бързаща под синия дъждец онзи ден, осъзнах как колкото повече остарявам, толкова повече страдам от липсата на време. Макар че, винаги съм си представяла живота си като възрастен много динамичен, не предполагах, че ще бъде чак ТОЛКОВА динамичен. Вярно е, че не съм от най-организираните хора, но и като дете не бях. А тогава имах време за всичко - училище, домашни, театралната трупа, приятели, кафета, дискотеки, чистене, готвене, време за спорт, за книги, телевизия и интернет и дори време за сън.  Без да броя времето, в което просто съм умирала от скука...