Пропускане към основното съдържание

Изкривен свят

"Освен това безброй други неща са само на един клик растояние, затруднявайки фокусирането ни, и когато политиката или науката изглеждат твърде сложни, е изкушаващо да превключим към забавни котешки клипчета, клюки за знаменитости или порно"*

Напоследък повече чета, отколкото пиша. Имам толкова много за казване, а толкова малко желание да го кажа.
Премислям стойността на всяка идея, която имам, на всяка истина, до която съм стигнала и ми се струва, че няма нужда да прибавям моя "шум" към какфонията, която цари повсеместно.  

Всички търсим внимание, място под прожектора, където другите да ни се възхищават и хвалят за ненадминатия ни талант. Или пък да ни критикуват и хулят, да ни обиждат и сочат с пръст... Но да ни зачитат. Да ни видят. 

Едва ли се надяваме да оставим забележима следа в живота на хората. То и затова повечето "съдържание" в днешно време е болкук - празни думи, писани от празни хора. Но това се търси днес. Това се цени. Това носи пари.

Общочовешки ценности вече не съществуват. Аз може да не споделям твоите, ти моите. И това, драги мои, е нож с две остриета. 
Всякакъв морал, и добър и лош, е повод за присмех. Няма личностен, духовен, ако щете, идеал към който да се стремим. Стремим се единствено към физически, финансови неща. Не използваме потенциала си, ума си - да се обединим и да постигнем нещо заедно. Не. Използваме ги, за да оборим, за да заплюем, за да намираме кусури и начини нещо да не стане. Да бъдем отгоре. Да се покажем по-добри. По-умни. По-.

И хабим толкова енергия в това, че вече се е превърнало в норма. Изтъкват се милион проблеми и причини нещо да не проработи, когато е необходимо да се намери само един начин, за да стане.
Нужно е само малко усилие, малко споделена вяра и воля да се преодолеят трудностите наместо да се превключи към "лесното". Към безцелното ровене в телефона. Към убиването на време, докато стане 5 часа.

Лесно достъпното забавление ни е превърнало в мързеливци. Хората вече не четат - те гледат.
Когато бях малка намерих вкъщи книга - 1001 съвета за жената (или нещо от този род), в която бяха описани най-различни ръкоделия и как се правят. Стъпка по стъпка. Макраме - стъпка по стъпка: "Вземаш нишка 42 и я завързваш с двоен прост възел за нишка 37..."
В днешно време това е твърде много, за да бъде осмислено и направено. Ще си пуснеш видео в мрежата и ще го изгледаш. А след няма да го направиш, защото ще изгледаш друго... и друго...




*"Besides, countless other things are just a click away as well, making it difficult to focus, and when politics or science look too complicated, it is tempting to switch to some funny cat videos, celebrity gossip, or porn."

Коментари

Популярни публикации от този блог

Да излезеш сух от водата

Картинка ... при това докато вали пороен дъжд...   Едва ли не всеки в днешно време познава някой, който е способен така да извърти ситуацията, че независимо какво е казал/направил преди броени минути, да излезе, че е имал предвид това, което казва шефа. Или това, което ще му гарантира, че някоя негова издънка няма да стигне до ушите на шефа... Най-общо казано - подлизурко.

Егоизмът

Картинка В какви времена живеем? Хората са озверели. Лоши - не, но егоисти, за които Аз-ът е преди всичко. И преди да кажете, че съдя прекалено строго, знайте, че съдя предимно себе си. Толкова ли е трудно да се радваш на нечие друго щастие, без постоянно да мислиш какви проблеми то ще навлече на теб? Странно чувство. Хем се радваш, хем не истински. Полувинчато някак си... никак... Не мога да опиша чувството... То е радост за чуждото щастие, примесено с егоизъм и гарнирано с чувство за вина, защото си бахти егоиста. И пак не е точно това, но се доближава. Толкова ли съм ужасна?

Do you see the blind man...

Това най-добре описва какво чувство ме е обзело напоследък...