Пропускане към основното съдържание

Изкривен свят

"Освен това безброй други неща са само на един клик растояние, затруднявайки фокусирането ни, и когато политиката или науката изглеждат твърде сложни, е изкушаващо да превключим към забавни котешки клипчета, клюки за знаменитости или порно"*

Напоследък повече чета, отколкото пиша. Имам толкова много за казване, а толкова малко желание да го кажа.
Премислям стойността на всяка идея, която имам, на всяка истина, до която съм стигнала и ми се струва, че няма нужда да прибавям моя "шум" към какфонията, която цари повсеместно.  

Всички търсим внимание, място под прожектора, където другите да ни се възхищават и хвалят за ненадминатия ни талант. Или пък да ни критикуват и хулят, да ни обиждат и сочат с пръст... Но да ни зачитат. Да ни видят. 

Едва ли се надяваме да оставим забележима следа в живота на хората. То и затова повечето "съдържание" в днешно време е болкук - празни думи, писани от празни хора. Но това се търси днес. Това се цени. Това носи пари.

Общочовешки ценности вече не съществуват. Аз може да не споделям твоите, ти моите. И това, драги мои, е нож с две остриета. 
Всякакъв морал, и добър и лош, е повод за присмех. Няма личностен, духовен, ако щете, идеал към който да се стремим. Стремим се единствено към физически, финансови неща. Не използваме потенциала си, ума си - да се обединим и да постигнем нещо заедно. Не. Използваме ги, за да оборим, за да заплюем, за да намираме кусури и начини нещо да не стане. Да бъдем отгоре. Да се покажем по-добри. По-умни. По-.

И хабим толкова енергия в това, че вече се е превърнало в норма. Изтъкват се милион проблеми и причини нещо да не проработи, когато е необходимо да се намери само един начин, за да стане.
Нужно е само малко усилие, малко споделена вяра и воля да се преодолеят трудностите наместо да се превключи към "лесното". Към безцелното ровене в телефона. Към убиването на време, докато стане 5 часа.

Лесно достъпното забавление ни е превърнало в мързеливци. Хората вече не четат - те гледат.
Когато бях малка намерих вкъщи книга - 1001 съвета за жената (или нещо от този род), в която бяха описани най-различни ръкоделия и как се правят. Стъпка по стъпка. Макраме - стъпка по стъпка: "Вземаш нишка 42 и я завързваш с двоен прост възел за нишка 37..."
В днешно време това е твърде много, за да бъде осмислено и направено. Ще си пуснеш видео в мрежата и ще го изгледаш. А след няма да го направиш, защото ще изгледаш друго... и друго...




*"Besides, countless other things are just a click away as well, making it difficult to focus, and when politics or science look too complicated, it is tempting to switch to some funny cat videos, celebrity gossip, or porn."

Коментари

Популярни публикации от този блог

Егоизмът

Картинка В какви времена живеем? Хората са озверели. Лоши - не, но егоисти, за които Аз-ът е преди всичко. И преди да кажете, че съдя прекалено строго, знайте, че съдя предимно себе си. Толкова ли е трудно да се радваш на нечие друго щастие, без постоянно да мислиш какви проблеми то ще навлече на теб? Странно чувство. Хем се радваш, хем не истински. Полувинчато някак си... никак... Не мога да опиша чувството... То е радост за чуждото щастие, примесено с егоизъм и гарнирано с чувство за вина, защото си бахти егоиста. И пак не е точно това, но се доближава. Толкова ли съм ужасна?

Защо е трудно да пораснеш

Снимка Бях на гости на родителите си през почивните дни и си дадох сметка колко много ми липсва всичко. Липсва ми родния град. Улиците му, хората. Липсва ми родния дом и онзи мирис на вкъщи. Аромат, който връща времето назад, връща безгрижието и младостта. (Само да вметна - не съм чак толкова стара, но понякога всеки се чувства стар.) Трудно е да осъзнаеш, че вече не можеш да тичаш при мама и татко за защита и утеха. Да се сгушиш в тях и да знаеш, че си защитен от всичко и че целия свят може да върви по

Изгубения час

Снимка Да, става въпрос за смяната на времето. И да, наясно съм, че за лятното часово време се е изговорило и изписало много. Няма да говоря за нарушаването на ритъма, нито за кофти ставането, или спестените от ток пари - не. Ще говоря за изгубения час, до който тази практика води.