А защо не... ?

Картинка В какви времена живеем? Хората са озверели. Лоши - не, но егоисти, за които Аз-ът е преди всичко. И преди да кажете, че съдя прекалено строго, знайте, че съдя предимно себе си. Толкова ли е трудно да се радваш на нечие друго щастие, без постоянно да мислиш какви проблеми то ще навлече на теб? Странно чувство. Хем се радваш, хем не истински. Полувинчато някак си... никак... Не мога да опиша чувството... То е радост за чуждото щастие, примесено с егоизъм и гарнирано с чувство за вина, защото си бахти егоиста. И пак не е точно това, но се доближава. Толкова ли съм ужасна?

Това най-добре описва какво чувство ме е обзело напоследък...

Sonique - Sky

Снимка Да, става въпрос за смяната на времето. И да, наясно съм, че за лятното часово време се е изговорило и изписало много. Няма да говоря за нарушаването на ритъма, нито за кофти ставането, или спестените от ток пари - не. Ще говоря за изгубения час, до който тази практика води.

Снимка На път за работа днес станах свидетел на събитие, което ме озадачи, натъжи и едновременно изненада, донякъде приятно... Накара ме да вярвам, че  човечността не е изчезнала от нашите географски ширини, но и за пореден път видях, колко безчувствени са станали хората в днешно време.

От известно време се опитвам да си отговоря на въпроса, доколко е удачно да споделяме всичко в Интернет. Нямам предвид онези пиратски истории , а всички автобиографии, придружени с обилно количество снимки, къде прилични, къде долнопробна еротика.

Всеки има по един такъв приятел, или познат, който успешно се е отказал от цигарите. А на въпроса "Как?'', отговарят "О, ами един ден се събудих и реших, че от днес ги спирам."... Сериозно?! Ей така?! На мен ми коства нечовешки усилия да не пуша докато се къпя... Докато един ден реших - край!

За всички жени, които прекарват почивните си дни в чистене след "принцовете си"... ... чувството да си Пепеляшка - безценно... картинка

Картинка Запъхтяха и бързаща под синия дъждец онзи ден, осъзнах как колкото повече остарявам, толкова повече страдам от липсата на време. Макар че, винаги съм си представяла живота си като възрастен много динамичен, не предполагах, че ще бъде чак ТОЛКОВА динамичен. Вярно е, че не съм от най-организираните хора, но и като дете не бях. А тогава имах време за всичко - училище, домашни, театралната трупа, приятели, кафета, дискотеки, чистене, готвене, време за спорт, за книги, телевизия и интернет и дори време за сън.  Без да броя времето, в което просто съм умирала от скука...