Пропускане към основното съдържание

Еволюция на мечтата

Мечта е силно и непреодолимо желание, идеализирана цел и стремеж към щастие. На някои езици думата съвпада с тази за сън. Предполага се, че мечтите са присъщи предимно на младите хора. Такива хора са наречени мечтатели.











Спомняте ли си за какво мечтаехте, когато бяхте на 5?
Аз ще ви кажа - мечтаехте за вечеря да има шоколад, със сладолед за десерт.
Мечтаехте да станете велик откривател и пътешественик. Лекар, космонавт и прочее.
Мечтаехте да не се налага да си лягате в определения ви час...
Мечтаехте да пораснете, да създадете семейства и да бъдете много по-добри родители от своите...

А за какво мечтаехте, когато бяхте на 10?
За безкрайна лятна ваканция.
За ново колело, може би?
За безнаказана "кражба" на череши от двора на съседите?
Биехте се е вятърни мелници и все още тайно се надявахте родителите ви да са цар и царица пропъдени от царството им, а вие да сте законния наследник на короната? (е добре де, това може би съм била само аз :-)

На 15 нещата вече изглеждат далеч по-различни.
Мечтаехте за по-големи цици (важи и за момичетата и за момчетата) респективно по-голями пишки (пак важи за двата пола)...
За повече джобни...
За повече свободно време за вашите си неща и по-малко задължения....
Мечтаехте, не - настоявахте, да ви приемат като възрастни.
Искахте света в краката си...

На 20?
На 30?
А сега?!

За какво мечтаете сега? - За тривиални неща.
За повишение в службата.
За шестица от тотото...
За безлихвен заем...
За ПАРИ.

За хартийки...
Жалко.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Да излезеш сух от водата

Картинка ... при това докато вали пороен дъжд...   Едва ли не всеки в днешно време познава някой, който е способен така да извърти ситуацията, че независимо какво е казал/направил преди броени минути, да излезе, че е имал предвид това, което казва шефа. Или това, което ще му гарантира, че някоя негова издънка няма да стигне до ушите на шефа... Най-общо казано - подлизурко.

Егоизмът

Картинка В какви времена живеем? Хората са озверели. Лоши - не, но егоисти, за които Аз-ът е преди всичко. И преди да кажете, че съдя прекалено строго, знайте, че съдя предимно себе си. Толкова ли е трудно да се радваш на нечие друго щастие, без постоянно да мислиш какви проблеми то ще навлече на теб? Странно чувство. Хем се радваш, хем не истински. Полувинчато някак си... никак... Не мога да опиша чувството... То е радост за чуждото щастие, примесено с егоизъм и гарнирано с чувство за вина, защото си бахти егоиста. И пак не е точно това, но се доближава. Толкова ли съм ужасна?

Do you see the blind man...

Това най-добре описва какво чувство ме е обзело напоследък...