Пропускане към основното съдържание

Еволюция на мечтата

Мечта е силно и непреодолимо желание, идеализирана цел и стремеж към щастие. На някои езици думата съвпада с тази за сън. Предполага се, че мечтите са присъщи предимно на младите хора. Такива хора са наречени мечтатели.











Спомняте ли си за какво мечтаехте, когато бяхте на 5?
Аз ще ви кажа - мечтаехте за вечеря да има шоколад, със сладолед за десерт.
Мечтаехте да станете велик откривател и пътешественик. Лекар, космонавт и прочее.
Мечтаехте да не се налага да си лягате в определения ви час...
Мечтаехте да пораснете, да създадете семейства и да бъдете много по-добри родители от своите...

А за какво мечтаехте, когато бяхте на 10?
За безкрайна лятна ваканция.
За ново колело, може би?
За безнаказана "кражба" на череши от двора на съседите?
Биехте се е вятърни мелници и все още тайно се надявахте родителите ви да са цар и царица пропъдени от царството им, а вие да сте законния наследник на короната? (е добре де, това може би съм била само аз :-)

На 15 нещата вече изглеждат далеч по-различни.
Мечтаехте за по-големи цици (важи и за момичетата и за момчетата) респективно по-голями пишки (пак важи за двата пола)...
За повече джобни...
За повече свободно време за вашите си неща и по-малко задължения....
Мечтаехте, не - настоявахте, да ви приемат като възрастни.
Искахте света в краката си...

На 20?
На 30?
А сега?!

За какво мечтаете сега? - За тривиални неща.
За повишение в службата.
За шестица от тотото...
За безлихвен заем...
За ПАРИ.

За хартийки...
Жалко.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Егоизмът

Картинка В какви времена живеем? Хората са озверели. Лоши - не, но егоисти, за които Аз-ът е преди всичко. И преди да кажете, че съдя прекалено строго, знайте, че съдя предимно себе си. Толкова ли е трудно да се радваш на нечие друго щастие, без постоянно да мислиш какви проблеми то ще навлече на теб? Странно чувство. Хем се радваш, хем не истински. Полувинчато някак си... никак... Не мога да опиша чувството... То е радост за чуждото щастие, примесено с егоизъм и гарнирано с чувство за вина, защото си бахти егоиста. И пак не е точно това, но се доближава. Толкова ли съм ужасна?

Защо е трудно да пораснеш

Снимка Бях на гости на родителите си през почивните дни и си дадох сметка колко много ми липсва всичко. Липсва ми родния град. Улиците му, хората. Липсва ми родния дом и онзи мирис на вкъщи. Аромат, който връща времето назад, връща безгрижието и младостта. (Само да вметна - не съм чак толкова стара, но понякога всеки се чувства стар.) Трудно е да осъзнаеш, че вече не можеш да тичаш при мама и татко за защита и утеха. Да се сгушиш в тях и да знаеш, че си защитен от всичко и че целия свят може да върви по

Изгубения час

Снимка Да, става въпрос за смяната на времето. И да, наясно съм, че за лятното часово време се е изговорило и изписало много. Няма да говоря за нарушаването на ритъма, нито за кофти ставането, или спестените от ток пари - не. Ще говоря за изгубения час, до който тази практика води.