Пропускане към основното съдържание

За мен

Трудно ми е да пиша за себе си - непораснало дете, огорчен идеалист, безнадежден оптимист. Но и толкова други неща.
Вярвам в това, че хората са добри по начало. Никой не се ражда лош. Просто не достатъчно силн, за да остане добър.
Понякога се крия зад маска от цинизъм, но това е защото трудно приемам реалността - факта, че хората правят невъобразими неща от алчност, от завист, от злост или от откровенна тъпотия.
Като малка си мислех, че ще променя света, но пораснах и вече виждам, че трудно ще се преборя. Стига ми да променям света за хората около мен.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Да излезеш сух от водата

Картинка ... при това докато вали пороен дъжд...   Едва ли не всеки в днешно време познава някой, който е способен така да извърти ситуацията, че независимо какво е казал/направил преди броени минути, да излезе, че е имал предвид това, което казва шефа. Или това, което ще му гарантира, че някоя негова издънка няма да стигне до ушите на шефа... Най-общо казано - подлизурко.

Егоизмът

Картинка В какви времена живеем? Хората са озверели. Лоши - не, но егоисти, за които Аз-ът е преди всичко. И преди да кажете, че съдя прекалено строго, знайте, че съдя предимно себе си. Толкова ли е трудно да се радваш на нечие друго щастие, без постоянно да мислиш какви проблеми то ще навлече на теб? Странно чувство. Хем се радваш, хем не истински. Полувинчато някак си... никак... Не мога да опиша чувството... То е радост за чуждото щастие, примесено с егоизъм и гарнирано с чувство за вина, защото си бахти егоиста. И пак не е точно това, но се доближава. Толкова ли съм ужасна?

Do you see the blind man...

Това най-добре описва какво чувство ме е обзело напоследък...