Малките радости

Докато обмислях този пост осъзнах, че всъщност заглавието трябва да е "Истинските радости", защото те всъщност не са малки, просто са често подминавани и недооценени в забързаното ни ежедневие.
Неописуемото удоволствие да видиш радостта в очичките на дете, на което туку що си обещал да прочетеш приказка... Или да поиграеш с него...
Онази тъга и признателност в очите на родители и прародители, когато просто наминеш да ги видиш...
Чувството, когато се събудиш, а навън е прекрасен ден...
Онзи трепен на сърцето, когато видиш, че любимия се обажда...

За да си щастлив не се иска много, а за да донесеш някому щастие се иска още по-малко.

Успешен и усмихнат ден на всички ви!

Коментари

Да излезеш сух от водата

Картинка ... при това докато вали пороен дъжд... Едва ли не всеки в днешно време познава някой, който е способен така да извърти ситуацията, че независимо какво е казал/направил преди броени минути, да излезе, че е имал предвид това, което казва шефа. Или това, което ще му гарантира, че някоя негова издънка няма да стигне до ушите на шефа... Най-общо казано - подлизурко.

Прочетете още

Егоизмът

Картинка В какви времена живеем? Хората са озверели. Лоши - не, но егоисти, за които Аз-ът е преди всичко. И преди да кажете, че съдя прекалено строго, знайте, че съдя предимно себе си. Толкова ли е трудно да се радваш на нечие друго щастие, без постоянно да мислиш какви проблеми то ще навлече на теб? Странно чувство. Хем се радваш, хем не истински. Полувинчато някак си... никак... Не мога да опиша чувството... То е радост за чуждото щастие, примесено с егоизъм и гарнирано с чувство за вина, защото си бахти егоиста. И пак не е точно това, но се доближава. Толкова ли съм ужасна?

Прочетете още

Do you see the blind man...

Това най-добре описва какво чувство ме е обзело напоследък...

Прочетете още

А защо не... ?

Търсене в този блог