А защо не... ?

"Освен това безброй други неща са само на един клик растояние, затруднявайки фокусирането ни, и когато политиката или науката изглеждат твърде сложни, е изкушаващо да превключим към забавни котешки клипчета, клюки за зн аменитос ти или порно"* Напоследък повече чета, отколкото пиша. Имам толкова много за казване, а толкова малко желание да го кажа. Премислям стойността на всяка идея, която имам, на всяка истина, до която съм стигнала и ми се струва, че няма нужда да прибавям моя "шум" към какфонията, която цари повсеместно.   Всички търсим внимание, място под прожектора, където другите да ни се възхищават и хвалят за ненадминатия ни талант. Или пък да ни критикуват и хулят, да ни обиждат и сочат с пръст... Но да ни зачитат. Да ни видят.  Едва ли се надяваме да оставим забележима следа в живота на хората. То и затова повечето "съдържание" в днешно време е болкук - празни думи, писани от празни хора. Но това се търси днес. Това се цени. Това носи пари. Общоч