Снимка |
Липсва ми родния град. Улиците му, хората. Липсва ми родния дом и онзи мирис на вкъщи. Аромат, който връща времето назад, връща безгрижието и младостта. (Само да вметна - не съм чак толкова стара, но понякога всеки се чувства стар.)
Трудно е да осъзнаеш, че вече не можеш да тичаш при мама и татко за защита и утеха. Да се сгушиш в тях и да знаеш, че си защитен от всичко и че целия свят може да върви по
дяволите. Че вече си пораснал и самостоятелен. Че сега от теб се очаква сам да се справяш с проблемите си.
Но най-трудното от всичко е да осъзнаеш, че докато ти растеш, родителите ти остаряват. Болезненото напомняне, че не са вечни и че рано или късно ще ги загубиш и тогава ще си сам самичък на целия свят. Без значение дали ти самия си създал семейство. Просто не е същото.
Считам се за късметлийка, че осъзнах това толкова рано, докато все още имам време да съм с родителите си. Без значение колко и какви разногласия съм имала с тях, обичам ги и много ги ценя, независимо, че все още понякога се ядосваме взаимно.
така е. хубаво е да оцениш всеки миг с хората, които обичаш. клиширано, но вярно :)
ОтговорИзтриванеТака е. Но трудното е, че вече си някак си по-сам, по-пораснал и е време ти да предложиш помощ и утеха за тях, а не те на теб :)
ОтговорИзтриване