Изгубения час

Снимка

Да, става въпрос за смяната на времето. И да, наясно съм, че за лятното часово време се е изговорило и изписало много.
Няма да говоря за нарушаването на ритъма, нито за кофти ставането, или спестените от ток пари - не.
Ще говоря за изгубения час, до който тази практика води.

Прието е лятното часово време да се въвежда през последната неделя от март и да важи до последната неделя на септември. Прието е, също така, това да става през ноща. Но какво става, ако сте имали неблагоразумието да пътуваш с влак в ноща на последната събота срещу неделя на месец септември? Става това, че когато стане 4 часа, и стрелките на часовника трябва да се върнат с един час назад, влака ще спре на най-близката гара и ще изчака да стане 4 часа отново.
Един час, в който не се случва нищо. Един час, през който  сте можели да достигнете до своята гара.

Но вероятността удължаването на съня ви с един час да ви подразни е почти нищожна. А и все пак, нали през март ще си върнете този час?!
Да, ама не. Представете си, че отново сте имали неблагоразумието да пътуваш с влак в ноща на последната събота срещу неделя на месец март. Какво се случва в 3 часа, когато всъщност вече е 4?! Влака движещ се навреме, изведнъж започва да закъснява с един час?! Удивително, макар и не много изненадващо по българските гари...
Излиза, че пак сте огабени с един час. Но този час не компенсира онзи от септември. Времето не е ябълки, за да бъде заменяно: - О, тук ще дам един час, там ще взема 40 минути...
Един час се губи. Независимо дали във висена на някоя гара, или в лудо препускане, гонейки разписанието...

P.S.: Видео :)
P.P.S.: Откривам, че имам афинитет към писането за времето. Въх!