Хронична липса на време

Картинка

Запъхтяха и бързаща под синия дъждец онзи ден, осъзнах как колкото повече остарявам, толкова повече страдам от липсата на време.

Макар че, винаги съм си представяла живота си като възрастен много динамичен, не предполагах, че ще бъде чак ТОЛКОВА динамичен. Вярно е, че не съм от най-организираните хора, но и като дете не бях. А тогава имах време за всичко - училище, домашни, театралната трупа, приятели, кафета, дискотеки, чистене, готвене, време за спорт, за книги, телевизия и интернет и дори време за сън. 

Без да броя времето, в което просто съм умирала от скука...

Промяната започна в университета.

Тогава си мислех, че вината е в мен. Че не мога да организирам правилно времето си. И въпреки опитите, така и не успявах... 

Времето за развлечения се съкрати съществено. Книгите също поеха голям удар. За спорт нямаше нито време, нито енергия. А сънят се редуцира до максимум 8-9 часа, без събота и неделя, разбира се.

И ето ме сега. 

Донякъде реализирал се човек. 

Доникъде успял. 

Страдам от хронична липса на време.

А не правя и половината от нещата, които съм правила някога. Мамка му! - аз и четвърт от тях не правя...  

Започвам да подозирам, че щом достигнеш определена възраст, Вселената нарочно изменя законите си и прави времето прекарано в задръстване, или на опашка на касата в супера много по-дълго от времето прекарано с приятели на по питие, или в четене на хубава книга, макар измерени с еднакви цифри...
Да не говорим за времето за сън, което почти се изпарява.
За жалост.