Рецепта за щастие

Седя и си мисля, дали наистина парите те правят щастлив. Мисля си и не мога да проумея. Сами по себе си парите са нищо - хартийки с портрети на отдавна измрял народ (изключае учебниците по история - те не ичзглеждат много ценени напоследък).. Защо тогава токлова хора са обсебени от тях?

Никой нямаше да мисли за тях, ако човека не беше толкова жаден за власт, за незаслужени почести и ласкателства. Били нужни на икомониката. Е да, ама на мен икономика не ми трябва - нито се яде, нито се пие.
Били правили живота по-лесен. Ама само за тези които ги имат... А за толкова много хора са причина за страдание. Шибани финикийци!

Само като си помисля, че има хора, чието облекло струва повече от храната на някое семейство за цял месец. Странно, дали като вървят по улиците си мислят: "Хей, с лявата си обувка мога да платя за образованието на децата ти!"...
Не искам да звуча, като някоя завистница, която мрази богатите. Не съм.
Не харесвам системата. Глупава система.