В странния свят на споделянето

От известно време се опитвам да си отговоря на въпроса, доколко е удачно да споделяме всичко в Интернет.

Нямам предвид онези пиратски истории, а всички автобиографии, придружени с обилно количество снимки, къде прилични, къде долнопробна еротика.

Как да прецениш, колко да разкриеш от себе си? И този път не говоря за снимките. За мен те не са от толкова голямо значение, макар някои от тях да предизвикват, най-малкото, недоумение от страна на здравомислещия човек. Говоря за хората, които пишат биографията си ежеминутно и излагат на показ глупавото си ежедневие, незнайно защо считайки, че умираме от желание да го съприживеем заедно с тях.

За споделянето в социални медии, защото ако не е във Фейсбук не се е случило... За снимката то от 6 клас с петно от повръщано, заради завоите по време на екскурзията. И която някой е споделил и те е отбелязал. Тя е там. Завинаги някъде.