А защо не... ?

"Освен това безброй други неща са само на един клик растояние, затруднявайки фокусирането ни, и когато политиката или науката изглеждат твърде сложни, е изкушаващо да превключим към забавни котешки клипчета, клюки за зн аменитос ти или порно"* Напоследък повече чета, отколкото пиша. Имам толкова много за казване, а толкова малко желание да го кажа. Премислям стойността на всяка идея, която имам, на всяка истина, до която съм стигнала и ми се струва, че няма нужда да прибавям моя "шум" към какфонията, която цари повсеместно.   Всички търсим внимание, място под прожектора, където другите да ни се възхищават и хвалят за ненадминатия ни талант. Или пък да ни критикуват и хулят, да ни обиждат и сочат с пръст... Но да ни зачитат. Да ни видят.  Едва ли се надяваме да оставим забележима следа в живота на хората. То и затова повечето "съдържание" в днешно време е болкук - празни думи, писани от празни хора. Но това се търси днес. Това се цени. Това носи пари. Общоч

Снимка Бях на гости на родителите си през почивните дни и си дадох сметка колко много ми липсва всичко. Липсва ми родния град. Улиците му, хората. Липсва ми родния дом и онзи мирис на вкъщи. Аромат, който връща времето назад, връща безгрижието и младостта. (Само да вметна - не съм чак толкова стара, но понякога всеки се чувства стар.) Трудно е да осъзнаеш, че вече не можеш да тичаш при мама и татко за защита и утеха. Да се сгушиш в тях и да знаеш, че си защитен от всичко и че целия свят може да върви по

Докато обмислях този пост осъзнах, че всъщност заглавието трябва да е "Истинските радости", защото те всъщност не са малки, просто са често подминавани и недооценени в забързаното ни ежедневие. Неописуемото удоволствие да видиш радостта в очичките на дете, на което туку що си обещал да прочетеш приказка... Или да поиграеш с него... Онази тъга и признателност в очите на родители и прародители, когато просто наминеш да ги видиш... Чувството, когато се събудиш, а навън е прекрасен ден... Онзи трепен на сърцето, когато видиш, че любимия се обажда... За да си щастлив не се иска много, а за да донесеш някому щастие се иска още по-малко. Успешен и усмихнат ден на всички ви!

Картинка В какви времена живеем? Хората са озверели. Лоши - не, но егоисти, за които Аз-ът е преди всичко. И преди да кажете, че съдя прекалено строго, знайте, че съдя предимно себе си. Толкова ли е трудно да се радваш на нечие друго щастие, без постоянно да мислиш какви проблеми то ще навлече на теб? Странно чувство. Хем се радваш, хем не истински. Полувинчато някак си... никак... Не мога да опиша чувството... То е радост за чуждото щастие, примесено с егоизъм и гарнирано с чувство за вина, защото си бахти егоиста. И пак не е точно това, но се доближава. Толкова ли съм ужасна?

Всеки има по един такъв приятел, или познат, който успешно се е отказал от цигарите. А на въпроса "Как?'', отговарят "О, ами един ден се събудих и реших, че от днес ги спирам."... Сериозно?! Ей така?! На мен ми коства нечовешки усилия да не пуша докато се къпя... Докато един ден реших - край!