Търсили ли сте някога името си в Google? В повечето случай ще се покажат десетки хора, с които споделяте едно и също име. А ако случайно имате и по-известен адаш, то със сигурност едва ли ще можете да проследите своята on-line биография.
Естествено го има и варианта, в който родителите ви са избрали не чак толкова разпространено име с което да ви нарекат, а в комбинация с изчанчената ви фамилия, то е един вид уникално.
Примери за това са: Райна Точева-Клопова, Тодор Рошльов, Славка Кочеткова, Лиляна Кучкуделова и така нататък.
Което от една страна е страхотно, но от друга не съвсем. Така де, всеки един от нас си е уникална личност и заслужава и името му да биде уникално. Но не и в свят, в който сме само на няколко клика от това да научим цялата автобиография на който и да е.
Днес реших да се потърся в Google. Повечето от вас сигурно са се досетили, че името ми е от по-особените. Появиха се само около 10 страници с резултати за мен. Повечето на първите 3 страници мои регистрации в разни сайтове, от времето, когато съм била на 10, та до сега. Да не говорим за всички други места на които името ми се е появявало спорадично, но Google помни. Това не са само списъци от изпити (кандидат-гимназиални, -студентски, държавни и проче), статии от сайтове на организации в които съм членувала, а най-различни и невъобразими парченца от моя живот.
Парченца запечатани (едва ли не!) завинаги в Интернет пространството. Искам си правото на анонимност, мамка му!
Част от информацията можах да залича (уж), но повечето спорадични споменавания на моя милост не са във властта ми да залича.
Сега всеки може да разбере в кой университет съм кандидатствала, в кой съм учила и с какъв успех...
Как мразя днешния свят понякога...
Коментари
Публикуване на коментар