А защо не... ?

 Търсили ли сте някога името си в Google? В повечето случай ще се покажат десетки хора, с които споделяте едно и също име. А ако случайно имате и по-известен адаш, то със сигурност едва ли ще можете да проследите своята on-line биография. Естествено го има и варианта, в който родителите ви са избрали не чак толкова разпространено име с което да ви нарекат, а в комбинация с изчанчената ви фамилия, то е един вид уникално. Примери за това са:  Райна Точева-Клопова,  Тодор Рошльов,  Славка Кочеткова,  Лиляна Кучкуделова и така нататък. Което от една страна е страхотно, но от друга не съвсем. Така де, всеки един от нас си е уникална личност и заслужава и името му да биде уникално. Но не и в свят, в който сме само на няколко клика от това да научим цялата автобиография на който и да е. Днес реших да се потърся в Google. Повечето от вас сигурно са се досетили, че името ми е от по-особените. Появиха се само около 10 страници с резултати за мен. Повечето на първите  3 страници мои

Седя и си мисля, дали наистина парите те правят щастлив. Мисля си и не мога да проумея. Сами по себе си парите са нищо - хартийки с портрети на отдавна измрял народ (изключае учебниците по история - те не ичзглеждат много ценени напоследък).. Защо тогава токлова хора са обсебени от тях? Никой нямаше да мисли за тях, ако човека не беше толкова жаден за власт, за незаслужени почести и ласкателства. Били нужни на икомониката. Е да, ама на мен икономика не ми трябва - нито се яде, нито се пие. Били правили живота по-лесен. Ама само за тези които ги имат... А за толкова много хора са причина за страдание. Шибани финикийци! Само като си помисля, че има хора, чието облекло струва повече от храната на някое семейство за цял месец. Странно, дали като вървят по улиците си мислят: "Хей, с лявата си обувка мога да платя за образованието на децата ти!"... Не искам да звуча, като някоя завистница, която мрази богатите. Не съм. Не харесвам системата. Глупава система.

Снимка Истински може да познаваш само себе си.

Снимка Бях на гости на родителите си през почивните дни и си дадох сметка колко много ми липсва всичко. Липсва ми родния град. Улиците му, хората. Липсва ми родния дом и онзи мирис на вкъщи. Аромат, който връща времето назад, връща безгрижието и младостта. (Само да вметна - не съм чак толкова стара, но понякога всеки се чувства стар.) Трудно е да осъзнаеш, че вече не можеш да тичаш при мама и татко за защита и утеха. Да се сгушиш в тях и да знаеш, че си защитен от всичко и че целия свят може да върви по

Картинка ... при това докато вали пороен дъжд...   Едва ли не всеки в днешно време познава някой, който е способен така да извърти ситуацията, че независимо какво е казал/направил преди броени минути, да излезе, че е имал предвид това, което казва шефа. Или това, което ще му гарантира, че някоя негова издънка няма да стигне до ушите на шефа... Най-общо казано - подлизурко.

Мечта  е силно и непреодолимо желание, идеализирана цел и стремеж към щастие. На някои езици думата съвпада с тази за сън. Предполага се, че мечтите са присъщи предимно на младите хора. Такива хора са наречени мечтатели.

Докато обмислях този пост осъзнах, че всъщност заглавието трябва да е "Истинските радости", защото те всъщност не са малки, просто са често подминавани и недооценени в забързаното ни ежедневие. Неописуемото удоволствие да видиш радостта в очичките на дете, на което туку що си обещал да прочетеш приказка... Или да поиграеш с него... Онази тъга и признателност в очите на родители и прародители, когато просто наминеш да ги видиш... Чувството, когато се събудиш, а навън е прекрасен ден... Онзи трепен на сърцето, когато видиш, че любимия се обажда... За да си щастлив не се иска много, а за да донесеш някому щастие се иска още по-малко. Успешен и усмихнат ден на всички ви!