Пропускане към основното съдържание

Да излезеш сух от водата

Картинка

... при това докато вали пороен дъжд...

 

Едва ли не всеки в днешно време познава някой, който е способен така да извърти ситуацията, че независимо какво е казал/направил преди броени минути, да излезе, че е имал предвид това, което казва шефа. Или това, което ще му гарантира, че някоя негова издънка няма да стигне до ушите на шефа...

Най-общо казано - подлизурко.

Разяснявам:

Способен е да спори часове за нещо и виждайки вашата правота да перифразира думите ви и да ви каже, че през цялото време всъщност вие сте повтаряли неговото становище.

Припомня ви при всеки удобен случай за тежкия си живот/детство и прочее, стремейки се да провокира съжалението ви и да му простите дребни прегрешения.

Настоява, че би направил всичко за приятелите си, когото ви моли за услуга, и казва, че не би се замислил, ако вие молехте него за нещо. За съжаление, са редки случаите, когато опирате до този индивид за помощ, докато той злоупотребява с доброто ви сърце всеки ден...

И разбира се милионите други нещица на които е способен такъв човек, само и само да излезе сух от водата, и които няма да споменавам.

И въпреки всичко хлъзгавата му особа все някак си успява да предизвика съжаление, симпатия, дори доверие, ако щете. И всеки път когато искате да му кажете да иде на майната си, не успявате, защото "добрия" и "хрисим" човечец въобще не знае как ви е хрумнало, че той би могъл да каже/направи каквото и да е от нещата които са ви ядосали/оскърбили/ощетили по някакъв начин.  ТОВА Е НАПЪЛНО НЕВЪЗМОЖНО! ВИЕ сте се объркали май,май...

Коментари

Популярни публикации от този блог

Егоизмът

Картинка В какви времена живеем? Хората са озверели. Лоши - не, но егоисти, за които Аз-ът е преди всичко. И преди да кажете, че съдя прекалено строго, знайте, че съдя предимно себе си. Толкова ли е трудно да се радваш на нечие друго щастие, без постоянно да мислиш какви проблеми то ще навлече на теб? Странно чувство. Хем се радваш, хем не истински. Полувинчато някак си... никак... Не мога да опиша чувството... То е радост за чуждото щастие, примесено с егоизъм и гарнирано с чувство за вина, защото си бахти егоиста. И пак не е точно това, но се доближава. Толкова ли съм ужасна?

Защо е трудно да пораснеш

Снимка Бях на гости на родителите си през почивните дни и си дадох сметка колко много ми липсва всичко. Липсва ми родния град. Улиците му, хората. Липсва ми родния дом и онзи мирис на вкъщи. Аромат, който връща времето назад, връща безгрижието и младостта. (Само да вметна - не съм чак толкова стара, но понякога всеки се чувства стар.) Трудно е да осъзнаеш, че вече не можеш да тичаш при мама и татко за защита и утеха. Да се сгушиш в тях и да знаеш, че си защитен от всичко и че целия свят може да върви по

Изгубения час

Снимка Да, става въпрос за смяната на времето. И да, наясно съм, че за лятното часово време се е изговорило и изписало много. Няма да говоря за нарушаването на ритъма, нито за кофти ставането, или спестените от ток пари - не. Ще говоря за изгубения час, до който тази практика води.