Пропускане към основното съдържание

(не)Зависим

Всеки има по един такъв приятел, или познат, който успешно се е отказал от цигарите. А на въпроса "Как?'', отговарят "О, ами един ден се събудих и реших, че от днес ги спирам."...

Сериозно?! Ей така?!

На мен ми коства нечовешки усилия да не пуша докато се къпя...

Докато един ден реших - край!



Изкарах няколко часа. После се сетих, че така и не съм изпушила "последната" си цигара. Купих си кутия. "Последната" ми кутия... За пореден път...

И ето, че един ден, по-скоро 09.01.2012г., един ужасно мразовит ден, около -20 градуса, в точно 18:12:39 ч., или с други думи почти в края на работния ден, излязох вън да изпуша последната си (от кутията) цигара.
Мръзнейки на лютия студ и превръщайки се малко по малко в снежен човек, реших:
 - "Това е последната, да я @#&%#^". Дръпнах си още два - три, и хвърлих фаса.

Решението ми би било по-лесно изпълнимо, ако не живеех с пушачи. Но ето, вече втори месец живея без да пуша. Даже бих казала, че в началото ми беше далеч по-лесно отколкото сега. Но все още устоявам на изкушението.

И да, достатъчно е да решиш, а после е лесно. А и значително по-приятно.
За мен най-важното е, че съм НЕЗАВИСИМА от пушека, от параноята, дали имам достатъчно цигари, или запалка, или пари за цигари и запалка...

Кафето има различен вкус. Всичко има различен вкус. Невероятно е.

:-)

Коментари

Популярни публикации от този блог

Егоизмът

Картинка В какви времена живеем? Хората са озверели. Лоши - не, но егоисти, за които Аз-ът е преди всичко. И преди да кажете, че съдя прекалено строго, знайте, че съдя предимно себе си. Толкова ли е трудно да се радваш на нечие друго щастие, без постоянно да мислиш какви проблеми то ще навлече на теб? Странно чувство. Хем се радваш, хем не истински. Полувинчато някак си... никак... Не мога да опиша чувството... То е радост за чуждото щастие, примесено с егоизъм и гарнирано с чувство за вина, защото си бахти егоиста. И пак не е точно това, но се доближава. Толкова ли съм ужасна?

Защо е трудно да пораснеш

Снимка Бях на гости на родителите си през почивните дни и си дадох сметка колко много ми липсва всичко. Липсва ми родния град. Улиците му, хората. Липсва ми родния дом и онзи мирис на вкъщи. Аромат, който връща времето назад, връща безгрижието и младостта. (Само да вметна - не съм чак толкова стара, но понякога всеки се чувства стар.) Трудно е да осъзнаеш, че вече не можеш да тичаш при мама и татко за защита и утеха. Да се сгушиш в тях и да знаеш, че си защитен от всичко и че целия свят може да върви по

Изгубения час

Снимка Да, става въпрос за смяната на времето. И да, наясно съм, че за лятното часово време се е изговорило и изписало много. Няма да говоря за нарушаването на ритъма, нито за кофти ставането, или спестените от ток пари - не. Ще говоря за изгубения час, до който тази практика води.