Пропускане към основното съдържание

Днес видях... *

Снимка

На път за работа днес станах свидетел на събитие, което ме озадачи, натъжи и едновременно изненада, донякъде приятно...
Накара ме да вярвам, че  човечността не е изчезнала от нашите географски ширини, но и за пореден път видях, колко безчувствени са станали хората в днешно време.



Като се качвах в маршрутката (между другото - ужасен вид транспорт, но за това друг път), една лелка затисна ръката на жената, която се качваше след нея.
Случва се, бихте казали, но ръката на жената кървеше. Все пак се качи и нищо не каза на "виновната". Макар че, "виновна" в този случай звучи малко пресилено, все пак такива неща стават всеки ден.
И бихте си казали какво толкова, до момента в който "виновната" започна да се оправдава, да увърта, да се опитва така да извърти ситуацията, че "жертвата" да излезе отговорна за инцидента.

Това ми направи ужасно впечатление. Никой не я винеше. Жената, чиято ръка премаза не я винеше. Тя, обаче, продължаваше и продължаваше да се обяснява...
А по-лошото е, че като се позамисля май все повече хора стават такива, когато се е случило нещо неприятно. Уви.

Но има и такива, които се притекоха на помощ в тясната маршрутка. Извадиха вода, кърпички и се опитаха по всякакъв начин да я облекчат, извикаха бърза помощ и дори двама слязоха с нея на една спирка да изчакат линейката.

България се нуждае от повече такива хора - готови да помогнат, дори на непознат. Въпреки, че е непознат...

* Понеже, почти всеки ден пред нас се случват малки чудеса, събития, за които си заслужава да се знае, реших да направя рубрика водена от заглавието на поста.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Да излезеш сух от водата

Картинка ... при това докато вали пороен дъжд...   Едва ли не всеки в днешно време познава някой, който е способен така да извърти ситуацията, че независимо какво е казал/направил преди броени минути, да излезе, че е имал предвид това, което казва шефа. Или това, което ще му гарантира, че някоя негова издънка няма да стигне до ушите на шефа... Най-общо казано - подлизурко.

Егоизмът

Картинка В какви времена живеем? Хората са озверели. Лоши - не, но егоисти, за които Аз-ът е преди всичко. И преди да кажете, че съдя прекалено строго, знайте, че съдя предимно себе си. Толкова ли е трудно да се радваш на нечие друго щастие, без постоянно да мислиш какви проблеми то ще навлече на теб? Странно чувство. Хем се радваш, хем не истински. Полувинчато някак си... никак... Не мога да опиша чувството... То е радост за чуждото щастие, примесено с егоизъм и гарнирано с чувство за вина, защото си бахти егоиста. И пак не е точно това, но се доближава. Толкова ли съм ужасна?

Do you see the blind man...

Това най-добре описва какво чувство ме е обзело напоследък...