Снимка |
На път за работа днес станах свидетел на събитие, което ме озадачи, натъжи и едновременно изненада, донякъде приятно...
Накара ме да вярвам, че човечността не е изчезнала от нашите географски ширини, но и за пореден път видях, колко безчувствени са станали хората в днешно време.
Като се качвах в маршрутката (между другото - ужасен вид транспорт, но за това друг път), една лелка затисна ръката на жената, която се качваше след нея.
Случва се, бихте казали, но ръката на жената кървеше. Все пак се качи и нищо не каза на "виновната". Макар че, "виновна" в този случай звучи малко пресилено, все пак такива неща стават всеки ден.
И бихте си казали какво толкова, до момента в който "виновната" започна да се оправдава, да увърта, да се опитва така да извърти ситуацията, че "жертвата" да излезе отговорна за инцидента.
Това ми направи ужасно впечатление. Никой не я винеше. Жената, чиято ръка премаза не я винеше. Тя, обаче, продължаваше и продължаваше да се обяснява...
А по-лошото е, че като се позамисля май все повече хора стават такива, когато се е случило нещо неприятно. Уви.
Но има и такива, които се притекоха на помощ в тясната маршрутка. Извадиха вода, кърпички и се опитаха по всякакъв начин да я облекчат, извикаха бърза помощ и дори двама слязоха с нея на една спирка да изчакат линейката.
България се нуждае от повече такива хора - готови да помогнат, дори на непознат. Въпреки, че е непознат...
* Понеже, почти всеки ден пред нас се случват малки чудеса, събития, за които си заслужава да се знае, реших да направя рубрика водена от заглавието на поста.
Коментари
Публикуване на коментар