А защо не... ?

Картинка ... при това докато вали пороен дъжд...   Едва ли не всеки в днешно време познава някой, който е способен така да извърти ситуацията, че независимо какво е казал/направил преди броени минути, да излезе, че е имал предвид това, което казва шефа. Или това, което ще му гарантира, че някоя негова издънка няма да стигне до ушите на шефа... Най-общо казано - подлизурко.

Мечта  е силно и непреодолимо желание, идеализирана цел и стремеж към щастие. На някои езици думата съвпада с тази за сън. Предполага се, че мечтите са присъщи предимно на младите хора. Такива хора са наречени мечтатели.

Докато обмислях този пост осъзнах, че всъщност заглавието трябва да е "Истинските радости", защото те всъщност не са малки, просто са често подминавани и недооценени в забързаното ни ежедневие. Неописуемото удоволствие да видиш радостта в очичките на дете, на което туку що си обещал да прочетеш приказка... Или да поиграеш с него... Онази тъга и признателност в очите на родители и прародители, когато просто наминеш да ги видиш... Чувството, когато се събудиш, а навън е прекрасен ден... Онзи трепен на сърцето, когато видиш, че любимия се обажда... За да си щастлив не се иска много, а за да донесеш някому щастие се иска още по-малко. Успешен и усмихнат ден на всички ви!

Картинка  Не знам дали ви се е случвало, да се събудите някой прекрасен ден и да разберете, че глупавият/та колега/жка, който/ято до сега единственото (добре де - повечето), което е правил е да виси във фейсбук, ви е станал управител... Че получава  преференции и по-голямо доверие по неясни причини, и че всъщност нищо няма да се промени - вие работите, той/тя обира лаврите. Мистерия е как тези неща се случват... Не мога да си представя да приема някакъв пост с ясното съзнание, че не мога да се справя. Или, че не го заслужавам. (Това за заслугите го пиша с голяма с уговорката, че зависи от много фактори :-)

Картинка В какви времена живеем? Хората са озверели. Лоши - не, но егоисти, за които Аз-ът е преди всичко. И преди да кажете, че съдя прекалено строго, знайте, че съдя предимно себе си. Толкова ли е трудно да се радваш на нечие друго щастие, без постоянно да мислиш какви проблеми то ще навлече на теб? Странно чувство. Хем се радваш, хем не истински. Полувинчато някак си... никак... Не мога да опиша чувството... То е радост за чуждото щастие, примесено с егоизъм и гарнирано с чувство за вина, защото си бахти егоиста. И пак не е точно това, но се доближава. Толкова ли съм ужасна?

Това най-добре описва какво чувство ме е обзело напоследък...

Sonique - Sky