Дупедавец - една посевмвстна професия

Не знам дали ви се е случвало, да се събудите някой прекрасен ден и да разберете, че глупавият/та колега/жка, който/ято до сега единственото (добре де - повечето), което е правил е да виси във фейсбук, ви е станал управител...

Че получава преференции и по-голямо доверие по неясни причини, и че всъщност нищо няма да се промени - вие работите, той/тя обира лаврите.

Мистерия е как тези неща се случват...

Не мога да си представя да приема някакъв пост с ясното съзнание, че не мога да се справя. Или, че не го заслужавам. (Това за заслугите го пиша с голяма с уговорката, че зависи от много фактори :-)

Коментари

Да излезеш сух от водата

Картинка ... при това докато вали пороен дъжд... Едва ли не всеки в днешно време познава някой, който е способен така да извърти ситуацията, че независимо какво е казал/направил преди броени минути, да излезе, че е имал предвид това, което казва шефа. Или това, което ще му гарантира, че някоя негова издънка няма да стигне до ушите на шефа... Най-общо казано - подлизурко.

Прочетете още

Егоизмът

Картинка В какви времена живеем? Хората са озверели. Лоши - не, но егоисти, за които Аз-ът е преди всичко. И преди да кажете, че съдя прекалено строго, знайте, че съдя предимно себе си. Толкова ли е трудно да се радваш на нечие друго щастие, без постоянно да мислиш какви проблеми то ще навлече на теб? Странно чувство. Хем се радваш, хем не истински. Полувинчато някак си... никак... Не мога да опиша чувството... То е радост за чуждото щастие, примесено с егоизъм и гарнирано с чувство за вина, защото си бахти егоиста. И пак не е точно това, но се доближава. Толкова ли съм ужасна?

Прочетете още

Do you see the blind man...

Това най-добре описва какво чувство ме е обзело напоследък...

Прочетете още

А защо не... ?

Търсене в този блог