А защо не... ?

*Разбирайте криворазбраната човечност. Знам, че много хора са на друго мнение, но аз смятам, че НЕ МОЖЕ да си какъвто си искаш.  Или да правиш каквото си искаш. Най-общо казано, ако си тъп по-добре си трай.  Като тезата, че има различни полове от двата биологични. И че, децата трябвало да се самоопределят и докато това стане да се отглеждат, като полово неутрални. WTF?! Или, че Земята е плоска. Учудващо е колко хора са склонни да вярват в тази простотия. Стотици години изследвания и наблюдения - напразно! Майната ти Галилео! Върви по дяволите Коперник! Тези хора трябва да се изолират. Най-малкото да не им се дава достъп до Интернет. Другите любимци са ми Анти-ваксърите. Щот е много гот да лепнеш потенциално смътроносна болест от някой неваксиниран сополанко. И докато тези идиоти се толерират... Не! Докато правото им на мнение е защитавано, защото е модно да се защитава правото на мнение на всеки, колкото и глупаво, а в някои случаи и пагубно да е, то човече

Напоследък все по-често срещам напъни в интернет пространството от т. нар. "инфлуенсъри" да блеснат с нещо. Някои стигат до там, че за тях не остава личен свят. Заради "лайка" излагат на показ най-интимните си моменти.  Заглавия като "Сутрешния ми ритуал"; "Какво ям за ден", "Как се къпя след фитнес", "Жена ми и новороденото ми бебе" или "Как да си чистите вкъщи, като мен"са все по-чести.  Абе, хора... Спрете се! Ненормално е. А тези, които са привлечени от такъв тип съдържание въобще не искам да ги коментирам. Воайори. Перковци някакви. Познавам човек, които плаща за да гледа как някаква китайка яде и мляска пред уеб камерата. И то не малка сума. Все едно, че се свърши безплатното порно на земята. Не го разбирам. И все повече ми се струва, че проблема се задълбочава. Предни мисли по въпроса.

 Търсили ли сте някога името си в Google? В повечето случай ще се покажат десетки хора, с които споделяте едно и също име. А ако случайно имате и по-известен адаш, то със сигурност едва ли ще можете да проследите своята on-line биография. Естествено го има и варианта, в който родителите ви са избрали не чак толкова разпространено име с което да ви нарекат, а в комбинация с изчанчената ви фамилия, то е един вид уникално. Примери за това са:  Райна Точева-Клопова,  Тодор Рошльов,  Славка Кочеткова,  Лиляна Кучкуделова и така нататък. Което от една страна е страхотно, но от друга не съвсем. Така де, всеки един от нас си е уникална личност и заслужава и името му да биде уникално. Но не и в свят, в който сме само на няколко клика от това да научим цялата автобиография на който и да е. Днес реших да се потърся в Google. Повечето от вас сигурно са се досетили, че името ми е от по-особените. Появиха се само около 10 страници с резултати за мен. Повечето на първите  3 страници мои

Седя и си мисля, дали наистина парите те правят щастлив. Мисля си и не мога да проумея. Сами по себе си парите са нищо - хартийки с портрети на отдавна измрял народ (изключае учебниците по история - те не ичзглеждат много ценени напоследък).. Защо тогава токлова хора са обсебени от тях? Никой нямаше да мисли за тях, ако човека не беше толкова жаден за власт, за незаслужени почести и ласкателства. Били нужни на икомониката. Е да, ама на мен икономика не ми трябва - нито се яде, нито се пие. Били правили живота по-лесен. Ама само за тези които ги имат... А за толкова много хора са причина за страдание. Шибани финикийци! Само като си помисля, че има хора, чието облекло струва повече от храната на някое семейство за цял месец. Странно, дали като вървят по улиците си мислят: "Хей, с лявата си обувка мога да платя за образованието на децата ти!"... Не искам да звуча, като някоя завистница, която мрази богатите. Не съм. Не харесвам системата. Глупава система.

Снимка Истински може да познаваш само себе си.

Снимка Бях на гости на родителите си през почивните дни и си дадох сметка колко много ми липсва всичко. Липсва ми родния град. Улиците му, хората. Липсва ми родния дом и онзи мирис на вкъщи. Аромат, който връща времето назад, връща безгрижието и младостта. (Само да вметна - не съм чак толкова стара, но понякога всеки се чувства стар.) Трудно е да осъзнаеш, че вече не можеш да тичаш при мама и татко за защита и утеха. Да се сгушиш в тях и да знаеш, че си защитен от всичко и че целия свят може да върви по