Пропускане към основното съдържание

"Човечността"* ще ни затрие

*Разбирайте криворазбраната човечност.



Знам, че много хора са на друго мнение, но аз смятам, че НЕ МОЖЕ да си какъвто си искаш. 
Или да правиш каквото си искаш.

Най-общо казано, ако си тъп по-добре си трай. 
Като тезата, че има различни полове от двата биологични. И че, децата трябвало да се самоопределят и докато това стане да се отглеждат, като полово неутрални. WTF?!

Или, че Земята е плоска. Учудващо е колко хора са склонни да вярват в тази простотия. Стотици години изследвания и наблюдения - напразно! Майната ти Галилео! Върви по дяволите Коперник!
Тези хора трябва да се изолират. Най-малкото да не им се дава достъп до Интернет.

Другите любимци са ми Анти-ваксърите. Щот е много гот да лепнеш потенциално смътроносна болест от някой неваксиниран сополанко.

И докато тези идиоти се толерират... Не! Докато правото им на мнение е защитавано, защото е модно да се защитава правото на мнение на всеки, колкото и глупаво, а в някои случаи и пагубно да е, то човечеството няма да просперира.

О, забравям тези, които защитават нещо / някой само спорта. Като тези, които ще се изкажат в подкрепа на всяка мургава отрепка, която краде, мами, бие... (сещайте се)

Та така - имайте си менени, ценете си го, но по-рядко го споделяйте на всеуслошание, че ще се намери някой дет да ви вземе прекаленно на сериозно.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Да излезеш сух от водата

Картинка ... при това докато вали пороен дъжд...   Едва ли не всеки в днешно време познава някой, който е способен така да извърти ситуацията, че независимо какво е казал/направил преди броени минути, да излезе, че е имал предвид това, което казва шефа. Или това, което ще му гарантира, че някоя негова издънка няма да стигне до ушите на шефа... Най-общо казано - подлизурко.

Егоизмът

Картинка В какви времена живеем? Хората са озверели. Лоши - не, но егоисти, за които Аз-ът е преди всичко. И преди да кажете, че съдя прекалено строго, знайте, че съдя предимно себе си. Толкова ли е трудно да се радваш на нечие друго щастие, без постоянно да мислиш какви проблеми то ще навлече на теб? Странно чувство. Хем се радваш, хем не истински. Полувинчато някак си... никак... Не мога да опиша чувството... То е радост за чуждото щастие, примесено с егоизъм и гарнирано с чувство за вина, защото си бахти егоиста. И пак не е точно това, но се доближава. Толкова ли съм ужасна?

Do you see the blind man...

Това най-добре описва какво чувство ме е обзело напоследък...