Пропускане към основното съдържание

Егоизмът

Картинка
В какви времена живеем? Хората са озверели. Лоши - не, но егоисти, за които Аз-ът е преди всичко. И преди да кажете, че съдя прекалено строго, знайте, че съдя предимно себе си.

Толкова ли е трудно да се радваш на нечие друго щастие, без постоянно да мислиш какви проблеми то ще навлече на теб?

Странно чувство. Хем се радваш, хем не истински. Полувинчато някак си... никак...

Не мога да опиша чувството... То е радост за чуждото щастие, примесено с егоизъм и гарнирано с чувство за вина, защото си бахти егоиста.

И пак не е точно това, но се доближава.

Толкова ли съм ужасна?

Коментари

  1. Да се радваш на чуждото щастие искрено без да искаш да си вземеш малко не е реално, такива сме...

    ОтговорИзтриване
  2. за съжеление егоизма е водещ, всеки ден все повече го забелязвам при хората, интересува ги само собственото аз и нищо друго

    ОтговорИзтриване
  3. Не бих казала, че си ужасна. Напротив, , за да е щастлив човек от време на време трябва да бъде егоист, но звучи грубо така е, а и времената са такива както си написала.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Защо е трудно да пораснеш

Снимка Бях на гости на родителите си през почивните дни и си дадох сметка колко много ми липсва всичко. Липсва ми родния град. Улиците му, хората. Липсва ми родния дом и онзи мирис на вкъщи. Аромат, който връща времето назад, връща безгрижието и младостта. (Само да вметна - не съм чак толкова стара, но понякога всеки се чувства стар.) Трудно е да осъзнаеш, че вече не можеш да тичаш при мама и татко за защита и утеха. Да се сгушиш в тях и да знаеш, че си защитен от всичко и че целия свят може да върви по

Изгубения час

Снимка Да, става въпрос за смяната на времето. И да, наясно съм, че за лятното часово време се е изговорило и изписало много. Няма да говоря за нарушаването на ритъма, нито за кофти ставането, или спестените от ток пари - не. Ще говоря за изгубения час, до който тази практика води.